Според Misryoum, Вашингтон засилва натиска върху Куба и паралелно обсъжда варианти от по-твърда линия до диалог.
Описването на „края“ на войната с Иран не успокоява Вашингтон: според Misryoum президентът Доналд Тръмп вече разглежда и нови сценарии за действие.
В този контекст Misryoum посочва, че администрацията му засилва натиска върху Куба чрез енергийна блокада и разширени санкции, докато едновременно води разговори с Хавана.. Идеята, която се появява в публикации, е, че част от вариантите за въздействие могат да са и по-остри, но официалният фокус остава върху дипломацията и убеждаването на режима да предприеме промени, особено в икономическата сфера.
Това подчертава двоен подход: натискът се използва като лост, но публичното внушение остава, че промяната трябва да дойде чрез договорености, а не чрез ескалация.
Според Misryoum сред мерките вече са наложени нови санкции срещу лица, свързани с репресии в Куба и със заплахи за националната сигурност на САЩ.. Успоредно с това Тръмп и високопоставени представители, включително държавният секретар Марко Рубио, изпращат сигнали, че споразумение, свързано с икономически реформи, би било приемливо на този етап.
Куба от своя страна изпитва сериозни затруднения, като прекъсванията на електроснабдяването се отразяват на транспорта, здравеопазването, водоснабдяването и снабдяването с храни.. На този фон Misryoum отбелязва, че в публичното пространство се появява и оценката, че проблемите могат да се изострят, докато политическият натиск и икономическият натиск продължават.
Този момент има значение, защото когато социалните и инфраструктурните системи се разклащат, всяка промяна в тона на международната политика може да се усети бързо вътре в страната.
Какво иска Вашингтон, според Misryoum, се свързва с набор от икономически изисквания: приватизация на държавни предприятия, привличане на чуждестранни инвестиции, подобряване на достъпа до интернет и поемане на ангажименти за покупки на американска енергия.. Сигналите от страна на Белия дом са, че пълна смяна на режима може временно да се остави на заден план в полза на поетапни икономически промени.
Междувременно, според Misryoum, през последните месеци администрацията на Тръмп е засилила натиска към Куба, включително чрез ограничения, свързани с петролни доставки, и предупреждения за нови икономически мерки.. През януари Тръмп е обявил извънредно положение, като е квалифицирал ситуацията около острова като необичайна и извънредна заплаха за националната сигурност на САЩ.
Като част от реториката Misryoum отбелязва и по-острите намеци за бъдещето на режима, включително идеята, че промяната може да стане с по-плавни политически процеси, а не непременно с еднократна намеса.. Така политиката изглежда изградена върху смесица от заплахи, икономически лостове и възможност за договаряне.
Накрая, според Misryoum, последиците от натиска вече се виждат вътре в Куба: недостиг на гориво, прекъсвания в електрозахранването и влошаване на хуманитарната ситуация, като енергийният срив се свързва пряко с американската блокада.
Икономическите и социалните разходи от подобен натиск правят темата чувствителна, защото всяко следващо решение на Вашингтон ще има отражение не само в политическата, но и в ежедневната сфера на хората.