MISRYOUM представя аргументите защо европейският проект се възприема като опора в несигурни времена и контраст на старите модели.
В този текст са използвани предишни публикации на автора в ДВ и в сборника “Преходът”.. Текстът е подготвен за тържествено събитие по случай Деня на Европа в Генералното консулство на България в Дюселдорф.. Като дете в НРБ живеех на софийската улица “Московска”.. Днес, вече от много години, живея на бонската улица “Европа”.. Животът понякога твори метафори.. Ето още една метафора: Европа като някаква грохнала, изкукуригала бабичка, болна от LGBTQ и нападната от мигранти, която няма сили да си подреди и прочисти къщата.. Този глуповат разказ идва от Москва и в днешно време е популярен най-вече сред онези, които най-слабо разбират настоящето, най-силно се страхуват от бъдещето и с предпочитание живеят в миналото.. [[img:4910991]] Когато пропуснахме шанса да станем Европейска федерация Зад този разказ се крие определена история, дори две истории.. Първата започна в мига, когато преди години, в едни много безоблачни времена, французите и холандците се подведоха по акъла на своите националисти и провалиха европейската конституция.. Ако тогава Евросъюзът се беше утвърдил като федерална структура с перспективата наистина да се превърне в Съединени европейски щати с единна вътрешна, външна и отбранителна политика, по-късно гръцката криза щеше да струва много по-малко пари на европейците, а в кризата с бежанците нямаше да има разнобой, солови акции и в крайна сметка хаос, тревога и несигурност.. Безпорядъкът от тези две кризи сублимира по време на пандемията, през която националните държави изпаднаха в тогежък смут и се окопаха в границите си.. А после дойде нападателната война на Русия срещу Украйна, дойде и Доналд Тръмп.. С две думи: ако беше станала федерална държава, днес Европа щеше да е много по-силна в глобалния свят, където доминират трите опасни велики сили – САЩ, Китай и Русия.. Защо Русия иска да разруши ЕС?. Втората история започна приблизително по същото време, в началото на хилядолетието.. Тогава Москва се отказа от идеята да върви по пътя на демокрацията, правовата държава и сътрудничеството със Запада и се върна към традиционните политически нагласи на Русия: изолация, изграждане на буферни зони, конфронтация, накрая и войната срещу Украйна.. Всичко това върви на фона на една гигантска пропаганда – кремълска, но вече и тръмпистка.. Това е огромната лъжа за прогнилата, развратна, малокръвна “Гейропа”, изгубила вярата и ценностите си, която скоро ще бъде залята от мигранти и в крайна сметка претопена.. За вътрешна употреба в Русия разказът решаваше един древен руски проблем: да се запуши устата на традиционно проевропейската руска интелигенция.. А навън конструираше първия след края на Студената война прокремълски политически лагер, който внася шум и разводнява една иначе очевидна истина: че в западния свят законите са цимент за обществото, че този свят е по-хуманен, по-миролюбив и икономически много по-ефективен от руския.. Разбира се, нарастващото недоволство срещу европейския проект има и други измерения.. Обективно Евросъюзът е прагматична конструкция, която няма ресурсите да въодушевява масите.. Логиката “Обединена Европа е добра за всички и затова всички трябва да я харесват” отдавна не работи в един свят на историческа безпаметност, на безотговорни социални мрежи и на все по-безмилостна борба за внимание и успех, в чиято центрофуга се въртят по-младите поколения.. И други врагове на либерална Европа Тъкмо поради това мнозина се и поддават на агресивните антилиберални лозунги, които хвърлят в един кюп три съвършено различни тенденции: икономическия неолиберализъм, обществените и лични свободи и правовата държава.. Срещу либералния фундамент на обединена Европа се бунтуват както разгневените млади консерватори националисти, така и една нововъзникнала дифузна общност, в която редом маршируват почитатели на Путиновия военен ботуш, тръмписти и орбанисти, християнски фундаменталисти и безчет огорчени консуматори.. Те са обединени от омразата си срещу либералните ценности и искат да разрушат Европа, без оглед на факта, че събаряйки основите на европейския проект, ще върнат континента в изходно положение: настръхнали една срещу друга национални държави, които, вместо да търгуват в общ интерес, харчат парите на данъкоплатците за граници и оръжие.. [[img:4910992]] Колкото и да е парадоксално, тъкмо завоевателната война на Русия срещу Украйна за пръв път през последните десетилетия слепи целостта на Европа, опроверга налудничавите идеи на сегашните руски лидери и обърна наопаки разказа за грохналата и изкукуригала бабичка, чийто дом се оказа не Брюксел, а Москва.. За съжаление, това си има и цена: днес част от парите на европейските данъкоплатци вече отиват не само за мирна търговия и всеобщ просперитет, но и за оръжие.. Не бива да си правим никакви илюзии: европейският проект наистина преживява тежки времена.. Собствените му прегрешения са ясни: няма я вдъхновяващата визия, мирът и просперитетът се приемат за даденост и губят притегателна сила, икономическото неравенство гневи хората, а в своя брюкселски балон политиците често лицемерят в името на “реалната политика”.. Независимо от всичко това европейците не бива да забравят най-важното: че живеят в най-добрата Европа, която някога е съществувала.. И че тъкмо тази Европа е най-доброто място за живеене в днешния объркан и несигурен свят.. Това последното едва ли има нужда от допълнителни доказателства – трябва само да погледнем отвъд европейските граници.. Или назад в миналото.. ЕС=СССР?. Моля, проверете.. С един пример от това минало националистите убеждават избирателите, че Европа пак се е подхлъзнала по опасна идея.. ЕС бил същото като СССР, простичко обясняват те.. Нека да разглобим уравнението и да видим какво има вътре – така най-отчетливо ще разберем защо Европа е най-доброто място за живеене в днешния свят.. Европейският съюз е сдружение на суверенни държави, обединили се на доброволен принцип.. Тях никой не ги държи насила вътре, напротив – пред входа чакат ентусиазирани кандидати.. И никой не желае да го напуска, освен британците, които обаче вече също съжаляват за напускането си.. Докато СССР беше имперска конструкция, сглобена в резултат от много войни.. Там никой не искаше да влиза, освен българите, които всъщност също не искаха.. А онези, които първи тръгнаха да го напускат, си платиха с кръвопролития и метежи.. И в момента се страхуват, че Русия може да тръгне да си ги прибира обратно.. [[img:4910993]] Едното е проект за мир, другото – за войни ЕС възниква като поука от много кървави войни.. СССР възниква като продукт на много кървави войни.. Забелязвате ли разликата?. Тъкмо поради тази разлика СССР води многобройни открити и скрити войни, прави преврати в чужди държави, инсталира марионетни правителства, държи за гушата многобройни сателитни държави в Европа.. А ЕС не е водил нито една война, не ми е известно да е организирал преврати, няма и сателити, над чиято съдба да се разпорежда, няма дори собствена армия.. С две думи: ЕС е мир, СССР (както и днешна Русия) – война.. Тук някой с основание ще попита за САЩ, които в момента също водят война.. Краткият ми отговор: по никакъв начин не оправдавам САЩ – в сравнение и с тях Европа е много по-добро място.. Но да продължа с дългото си сравнение, което е предназначено най-вече за почитателите на Русия и някогашния Съветски съюз, които след изборите в България отново придобиват завидно самочувствие.. ЕС е зона на законността и правовия ред.. СССР беше зона на беззаконието и произвола.. Да, и на двете места има закони, само дето в ЕС те важат за всички и общо-взето се спазват, докато в СССР (както и днешна Русия) бяха/са просто пропаганден параван.. Най-важното: свободата Да споменавам ли изобщо свободата?. Свободата на словото, свободата на икономическа инициатива, свободата на придвижване, свободата на самоопределение, свободата на вероизповедание, свободата на изкуството, свободата на различните – всички тези (и още много) свободи в СССР ги нямаше.. А в ЕС вече дори не ги забелязваме, те са всекидневие.. Освен от Партията, в СССР властта се държеше от още един субект: всемогъщите тайни служби със сменящи се имена.. А коя партия държи властта в ЕС?. И къде са му тайните служби?. Да поговорим и за стопанството, за благоденствието, за икономическите възможности на хората.. Всъщност, какво има да говорим?. На едното място – командно, хронично дефицитно и бедно.. На другото – пазарно, многообразно, благосъстоятелно, с достоен живот за всеки.. От едната страна – преговори и консенсус, от другата – диктат Между ЕС и СССР (и днешна Русия) все пак могат да се открият и една-две далечни прилики.. И двете са многонационални политически конструкции, това е ясно.. И двете трудно намират “общ език” – може би тъкмо поради това “езикът” на Брюксел и до ден-днешен е толкова скучен, безцветен и обтекаем, че някои дори го сравняват с “мъртвия език” на СССР.. И най-важната прилика: такива разнородни политически образувания много трудно се управляват с инструментите на обичайната демокрация, развила се вътре в национални държави.. СССР се справяше с тази трудност, като просто игнорираше демокрацията и управляваше с диктат и терор.. А ЕС като soft power се опитва да я преодолее чрез преговори, чрез търсене на мнозинства и консенсуси.. Мъчна работа, която невинаги се получава.. На това се радва не само Путин, но и Тръмп.. И така, да се върнем към уравнението “ЕС = СССР”.. Кое предпочитате?. Мир, законност, свобода и благоденствие – или война, произвол, тирания и бедност?. Няма нужда да ми отговаряте.. А, да не забравя: По данни на Евростат и МВФ след влизането си в ЕС България е забогатяла между 2,5 и три пъти – като БВП и като покупателна способност на хората.. Честит Ден на Европа!