В десетте най-големи университета се обучават повече от половината от студентите в страната.
Другата половина са разпръснати в останалите 41 акредитирани висши училища.
Най-масово направление остава “Икономика”, следват го “Педагогика” и “Медицина”.
Най-малко деца са избрали да учат “Металургия” и “Теория на изкуствата”.
Завършилите магистърски програми имат по-високи доходи, по-висок дял на осигурените и по-ниска безработица в сравнение с бакалаврите.
И през тази година близо 50 хил.
зрелостници ще положат двата задължителни държавни зрелостни изпита.
И ако повечето от тях вече знаят къде ще продължат да учат, то следващия випуск, чийто брой е приблизително същият, тепърва ще взимат това решение.
А намирането на отговор на въпросите какво и къде да уча не е лесно и не може да се получи с бърз чат с ChatGPT.
Изборът на университет измежду многото акредитирани в България е решение, което съчетава обективно сравнение на учебните заведения с личните приоритети.
За първото в помощ на кандидат-студентите е рейтингът на българските висшите училища, който има вече 15-годишна история – базата данни в системата вече е достатъчно голяма, за да може да се правят различни разрези, сравнения и дори да се погледне назад във времето.
На уебстраницата на рейтинговата система има предварително изготвени стандартизирани класации, но потребителите могат да направят и свои собствени класации в зависимост от интересите и предпочитанията си.
Рейтингът събира информация от университетите в България за 52 професионални направления (професионалното направление обединява много специалности), а последните данни в нея бяха представени в края на миналата година.
Оценяването на всички 51 акредитирани висши училища в България се извършва на базата на близо 100 индикатора, обединени в шест групи с различна тежест.
Рейтинговата система се изготвя по поръчка на Министерството на образованието от консорциума ИОО-С, състоящ се от Институт “Отворено общество” – София, и “Сирма груп холдинг”.
Изводи 2025 Анализът на последните данни показва, че 85% от наетите висшисти, завършили през предишните 5 години магистърски програми след средно образование, работят на позиции за висшисти или по призвание, докато при завършилите бакалавърски програми този процент е 51.
Завършилите магистърски програми като цяло се отличават и с по-високи доходи, по-висок дял на осигурените и по-ниска безработица в сравнение със завършилите бакалавърски програми.
Средният облагаем доход на магистрите надхвърля 3000 лв., а безработицата е около 1%.
Данните показват още, че средно за всички висшисти, завършили през последните пет години, делът на тези, които работят на позиция, за която се изисква висше образование, или упражняват професия по призвание, е 61%.
Безработицата сред тази група е малко над 2%, което е над средната за България, която в края на миналата година е 1.7%.
Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, е 14%, а средният облагаем доход достига до 1417 евро.
Не е само розово Извън осреднените данни се вижда, че има големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование в зависимост от завършеното професионално направление и избрания университет.
Най-ниска е безработицата (под 1%) сред завършилите “Военно дело”, “Медицина”, “Фармация”, “Металургия” и “Дентална медицина”.
На другия полюс са специалностите “Туризъм” и “Социални дейности” (3.55 и 3.88% съответно).
Което е близо до средното ниво на безработица в страната (3.2% през последното тримесечие на 2025 г.), т.е.
завършилите висше образование, дори и в по-малко търсени специалности, се реализират по-добре на пазара на труда.
Що се отнася до доходите, тук подреждането изглежда така – с най-високи доходи са завършилите “Военно дело” и “Информатика и компютърни науки”, а с най-ниски – тези от направления “Дентална медицина” и “Ветеринарна медицина”.
Къде са студентите В десетте най-големи университета се обучават повече от половината от студентите в страната.
Другата половина са разпръснати в останалите 41 акредитирани висши училища.
В частни висши училища се обучават 11% от студентите.
С най-голям брой студенти традиционно и през 2025 г.
са СУ “Св.
Климент Охридски” с 19 799, Университетът за национално и световно стопанство със 17 092 студенти и Пловдивският университет “Паисий Хилендарски” с 16 285.
В топ 10 по брой студенти са и Великотърновският, Техническият и Югозападният университет.
В това, разбира се, няма нищо странно, тъй като тези висши учебни заведения предлагат широк спектър от специалности.
Сред водещите са и медицинските университети в София, Пловдив и Варна.
А единственият представител на частното висше образование сред университетите с най-много студенти е НБУ.
А какво учат?
Безспорно най-масово направление остава “Икономика”.
След няколко години, в които се наблюдаваше намаляване на броя на студентите в него, през миналата година те отново се увеличават и сега са близо 27 хил.
За поредна година рейтинговата система отчита ръст на интереса на младите хора към специалностите в сферата на здравеопазването – “Медицина”, “Здравни грижи” и “Обществено здраве”.
Избралите да учат в тези три направления през 2025 г.
са общо 23.6 хил.
Повече от половината от тях са “Медицина” – направлението с най-много чуждестранни студенти в България.
Тук са и децата с най-висок успех от дипломата за средно образование.
Другите направления, към които интересът през последните пет години расте, са педагогическите – в “Педагогика” и “Педагогика на обучението по” сега се обучават над 25.7 хил.
младежи, като техният брой през 2020 г.
е бил 21.7 хил.
През миналата година расте и броят на студентите в почти всички направления.
Само в осем от тях рейтинговата система показва спад, който обаче е незначителен.
Въпрос за хиляди Ръстът на възнагражденията на военните в България през последните години доведе до изстрелването на доходите на завършилите направление “Военно дело” до челното място в класацията по доходи.
За 2025 г.
по данни на рейтинговата система средният осигурителен доход в това направление е над 3100 евро и расте с над 15% на годишна база, а само допреди три години доходът на военните е бил под 1100 евро.
Още по-внушителни са сумите за магистрите, завършили тази специалност – малко над 4040 евро (магистърска програма на Военна академия “Георги Стойков Раковски”, едно от двете висши училища, предлагащи подобна възможност).
Направлението “Военно дело”, както споменахме по-горе, задмина по доходи лидера до 2022 г.
“Информатика и компютърни науки”.
Сега завършилите това професионално направление получават среден осигурителен доход 2430 евро, като най-висок е той при възпитаниците на СУ “Св.
Климент Охридски”, учили магистърска програма (4380 евро), следвани от тези на НБУ (4050 евро).
В челната петица по доходи са и завършилите “Национална сигурност”, “Комуникационна и компютърна техника” и “Математика”.
А в дъното на таблицата (на 51 и 52 позиция) са направленията “Хранителни технологии” и “Ветеринарна медицина”.
Без изненади И през 2025 г.
СУ “Св.
Климент Охридски” е лидер в 21 от всички 52 професионални направления, като в рейтинговата система той участва в 29 направления.
Следва Техническият университет, който оглавява шест направления и участва в 11.
Софийският медицински университет също, както и при предишните издания, е първи и в петте си направления.
Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места.
Други 13 висши училища оглавяват по една класация.
Единственото частно учебно заведение, което е лидер в някое от направленията, е Американският университет в България, като оглавява “Администрация и управление”.
Клуб “отличници” Средният успех от дипломата за завършено средно образование на всички първокурсници през последните години плавно нараства.
През 2005 г.
той е 5.14., докато през 2020 г.
е малко под 5.00.
Отново в клуба на отличниците с най-висок среден успех от дипломата за средно образование са студентите в първи курс, следващи медицина, фармация и стоматология (с успех над 5.60), както и тези, приети в направленията “Информатика и компютърни науки” и “Математика”.
И ако първите три специалности още от създаването на рейтинга привличат учениците с най-висок успех, другите две изпъкват в челната петица през последните три години.
Средният успех от дипломата за завършено средно образование на приетите в най-масовата специалност – “Икономика”, е 5.09, под средния за всички първокурсници.
В специалностите, в които след завършването е регистриран най-висок облагаем доход – “Военно дело” и “Национална сигурност”, първокурсниците миналата година са били приети също с успех от дипломата под средния (съответно – 4.92 и 4.87).
На дъното на този показател с над единица под “призьорите” са направленията “Металургия” (4.47), “Материали и материалознание” (4.45), “Животновъдство” (4.49).
рейтинг висши училища 2025, магистри доходи безработица, студентски направления икономика медицина, безработица по специалности, СУ Св. Климент Охридски лидер