България разполага с ресурс от 5.2 млрд. евро от търговията с емисии, но липсата на стратегическа насоченост към модернизация ограничава ползите за икономиката.
Тези средства са огромна възможност за българската икономика, ако се използват правилно Не става въпрос за спиране на ЕСТЕ, а за приемане на важни реформи Едно от предложенията на българската индустрия е да се спре възможността спекулативни финансови посредници да търгуват на пазара Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) предстои да бъде променена през юли.. В момента всяка страна членка трябва да изпрати своята позиция и предложения.. България засега не е обявила какво точно ще иска.. През март парламентът задължи тогавашното правителство да поиска временно спиране на Схемата до приключване на прегледа ѝ, което даде сигнал за много по-твърда линия.. Почти по същото време служебният екоминистър Юлиян Попов защити обратната теза, че за България е по-изгодно Схемата да се запази и да се използва като инструмент за модернизация и достъп до европейски ресурси.. Новото правителство начело с Румен Радев обаче може да има съвсем друга визия по въпроса, което означава, че окончателната българска линия тепърва може да бъде пренаредена.. Европейската схема за търговия с емисии, или позната още като ETS (European Trading Scheme), носи десетки милиарди евро годишно, около 5-10% от собствените приходи на ЕС, и финансира ключови фондове като Фонда за иновации, Модернизационния фонд и Социалния климатичен фонд.. Затова тя е структурно важен финансов стълб на зелената и индустриалната политика на ЕС.. По нея България също получава сериозен ресурс – средно по около 1 млрд.. евро годишно, като за последните пет години става дума за около 5.2 млрд.. евро.. Средствата отиват във Фонд “Сигурност на електроенергийната система” (ФСЕС).. Общо приходите на ФСЕС за м.г.. са 1,4 млрд.. евро, от които близо 830 млн.. евро от квоти, които отиват за НЕК като компенсация за цените на битовите потребители, за премии ВЕИ производителите и за компенсиране на небитовите потребители.. Отговор по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) беше представен преди изборите на бившия зам.-министър на околната среда и водите Тома Белев (Виж данните от инфографиките).. Но и досега липсва публична информация кои са получателите на тези средства.. “Капитал” също зададе въпроси по ЗДОИ за още по-детайлни данни, но още очаква отговор.. А Министерският съвет по предложение на служебния министър на енергетиката Трайчо Трайков реши да даде публичност на тези данни, но това все още не е факт.. Оттук нататък реализирането на решението е в ръцете на новия кабинет.. [[embed:4914252]] Приходите потъват Подходът парите от ФСЕС да се използват за нетаргетирани компенсации за енергийни разходи без насрещен ангажимент за енергийна ефективност и мерки за декарбонизация е неефективен.. Това признава анализ на служебния министър на околната среда и водите Юлиян Попов, публикуван само дни преди да напусне своя кабинет.. Той не е официална национална позиция по темата, а обобщение на дискусия между институции, работодателски и секторни организации, като сам изрично подчертава, че не обвързва никого с единна линия.. Но документът прави нещо много важно – за първи път толкова ясно назовава, че България не използва стратегически приходите от ЕСТЕ, въпреки че размерът им е огромен.. Според данните в него страната е получила около 5.2 млрд.. евро от ЕСТЕ I за периода 2020 – 2025 г., а 48% от общия ѝ отпечатък на парникови газове попада в обхвата на схемата, при 34% средно за ЕС.. [[embed:4914248]] Но вместо да се превръщат в дългосрочен ресурс за индустриална модернизация, декарбонизация, енергийна трансформация и справедлив преход, парите от квотите твърде често са служили като буфер за краткосрочно туширане на проблеми.. А именно след промените в европейската директива от 2023 г.. натискът приходите да се използват много по-целево става още по-силен.. Изрично се казва, че ЕСТЕ I следва да се запази като работещ механизъм без непредсказуеми политически или административни интервенции.. Но паралелно с това в текста много ясно е описан и натискът върху индустрията.. България генерира над четири пъти повече емисии за едно евро добавена стойност спрямо средното за ЕС, а енергоинтензивните сектори като металургия, цимент и химия са попаднали в “двойното притискане” между високата цена на въглерода и постепенното намаляване на безплатните квоти.. При нива от 60 до 80 евро на тон въглеродният компонент вече формира 20 – 30% от крайната цена на електроенергията.. Затова и докладът на МОСВ се опитва да отвори по-сложен разговор от обичайния български спор “за” или “против” зелените регулации.. Той казва, че страната не може просто да блокира европейските въглеродни механизми, но и не може да продължи да ги прилага без ясна стратегия за защита на конкурентоспособността.. Оттам идват и предложенията, които се очертават като потенциални елементи на българска позиция за юлската реформа: по-бавно премахване на безплатните квоти, засилен механизъм за пазарна стабилност, ограничаване на спекулативния натиск от финансови посредници и по-внимателен подход към ЕСТЕ II и CBAM.. Предизвикателствата Новото правителство на Румен Радев обаче идва в момент, когато в българската политика вече има натрупан натиск за много по-твърда линия срещу въглеродния пазар, особено от партии и индустриални среди, които виждат в ЕСТЕ пряк фактор за скъпия ток и натиска върху тежката индустрия.. Това означава, че докладът може да се окаже или основа за по-прагматична държавна позиция, или просто междинен документ, който ще бъде пренаписан от новата политическа конюнктура.. Повечето организации се обединихме, че трябва да има увеличаване на изискванията кой да участва в ЕСТЕ, защото много често включването на финансови участници – хедж фондове и инвестиционни посредници, увеличава ликвидността, но и води до по-голяма ценова волатилност, като цените бързо се качват и това прави реалния бизнес неконкурентоспособен, посочи Силвия Тодорова, директор на Център “Предприемачество” в Българската стопанска камара (БСК).. “Ако за циментовата индустрия СВАМ/ECTE I играе подпомагаща роля, защото стимулира използването приоритетно на европейски стоки, то за енергетиката схемата е директен разход и по-скоро е ограничаващ механизъм, затова е трудно да се намери баланс.. От гледна точка на бизнеса наблюдаваме тенденция към затваряне на европейския пазар, докато конкурентите ни на глобално ниво стават все по-агресивни и конкурентоспособни.. Ние въвеждаме нови регулации, а други региони разширяват пазарните си предимства”, коментира още Тодорова.. Металургията е сред най-засегнатите.. Секторът е достигнал лимита на наличните най-добри техники.. Основното предизвикателство са косвените емисии.. Решението се търси в изграждането на собствени ВЕИ и договори за зелена енергия, но индустрията настоява за забавяне на темпа на премахване на безплатните квоти.. Ускореното намаляване на безплатните квоти създава кумулативен натиск, който механизмът CBAM все още не може да компенсира напълно.. Нашата позиция е, че за предвидим период от време, който отчита кризата с енергийните доставки, намалението на безплатните квоти трябва да бъде прекъснато, обясни Илияна Павлова, директор на център “Чиста индустрия” към БСК.. Отворените въпроси в ЕС за юлската реформа Само преди дни ЕК обяви, че отпуска безплатни квоти по ЕСТЕ за енергоемките индустрии за периода 2026 – 2030 г.. С предложението промишлеността ще продължи да получава средно безплатни квоти, покриващи около 75% от емисиите й.. Финансовото въздействие за периода се очаква да бъде около 4 млрд.. евро.. Това са само част от решенията, които се очакват за юлската реформа.. Прилагането на ЕСТЕ и CBAM са изправени пред сериозни предизвикателства.. Те изискват балансиран подход, който да защитава националната сигурност и да не противопоставя страните.. Затова се предвиждат реформа на пазарните механизми и ценови контрол.. Предлага се въвеждане на таван на цените от 30 евро на тон на първичния пазар, за да се ограничат екстремните колебания и да се осигури предвидимост за бизнеса.. Необходимо е преразглеждане на участието на финансови посредници и налагане на по-строги правила и лимити за нефинансови участници, за да се пресече спекулативният натиск.. Предлага се отпадане на планираната редукция на безплатните квоти и оценка на ефекта от запазването им до 2040 г., тъй като настоящите защитни мерки са недостатъчно ефективни.. Предизвикателства пред CBAM са свързани с липсата на достоверни данни за емисиите на вносителите.. Предлага се изчисляване на емисионни фактори по търговски партньори на европейско ниво.. Обхватът на CBAM трябва да се разшири до производни продукти с нова добавена стойност, за да се спрат злоупотребите с внос на почти идентични стоки.. Предвижда се разработване на сценарии за временно изключване на въглищата от ЕСТЕ, базирани на задълбочен анализ и оценка на въздействието за периода 2020-2025 г.. Практичните предложения В анализа се посочва, че синхронът между институциите е ключов за превръщането на тези механизми в двигател за модернизация, а не в икономическа бариера.. Необходимо е например определянето на единен държавен орган, който да поеме координацията и контрола по изпълнението на CBAM.. Окончателно трябва да се разпределят компетентностите между Агенция “Митници” и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).. Предлагат се изменения на Закона за опазване и изменение на климата, за да се гарантира, че приходите от търговия с емисии ще се изразходват единствено за декарбонизация и модернизация.. Също така трябва да се изготви детайлна оценка на въздействието на ЕСТЕ I, II и CBAM, включително анализ на финансовите потоци и ползите от достъпа до Модернизационния фонд и Социалния фонд за климата.. Да се създаде Фонд за индустриална трансформация с регионален компонент, достъпен за предприятия в икономически зони, който да се финансира с до 30% от националните приходи от аукциони.. За да се засили контролът по границите, е важно да се създадат обособени структури в ИАОС, Агенция “Митници” и НАП за контрол и отчитане на вноса по CBAM.. Да се осигурят акредитирани лаборатории и да се правят обучения на митническите служители за вземане на проби (например проверка на съдържанието на клинкер при внос на цимент).. Предлаганите решения трябва да се институционализират и да се изпратят реално до ЕК.. Сега на ход е редовният кабинет – той трябва да реагира бързо по всяка от необходимите промени, които засягат конкурентоспособността на българската икономика, добави Силвия Тодорова.. Важно е да бъде подготвен анализ на получените средства по европейските фондове и тяхното разпределяне по години.. Да се разработят сценарии – отпадане на ТЕЦ от схемата и намалението на фондовете за компенсации и съответно въздействието върху цените на електроенергията.. При трайно намаляване на цените на електроенергията може би няма да има потребност от компенсация на индустрията и да се приоритизират потребностите на другите участници, коментира Илиана Павлова.. [[embed:4914250]] Предвид, че новият министър на околната среда Росица Карамфилова е била директор и дългогодишен служител на ИАОС, би трябвало да знае какви промени са необходими и в колко важен инструмент могат да се превърнат приходите от квоти, ако се насочат правилно.. Но тези решения трябва да се вземат открито и са отвъд компетенциите само на един министър, отговорността е на целия кабинет.
ЕСТЕ, търговия с емисии, модернизация, българска икономика, енергийна ефективност, въглероден пазар, индустриална трансформация